Години наред гендерната дисфория е била представяна като чисто психологическо, социално или културно явление.
Научната литература обаче от дълго време сочи съществуването на обективни биологични маркери при много от случаите — маркери, които заслужават далеч по-сериозно разглеждане. Едно от най-красивите открития идва от проучване, публикувано в Genes & Genomics, което анализира кариотиповете на 717 индивида с гендерна дисфория, наблюдавани в единици за полово самоопределение в Барселона и Малага между 2000 и 2016 г. Това проучване установи честота на цитогенетични аномалии с над 210% по-висока от отчетената за общата популация. (PubMed)
Забележително е, че както транссексуалните жени, така и транссексуалните мъже в изследваната група представят някаква форма на хромозомна аномалия. (PubMed)
Синдромът на Клайнфелтер не е дребна подробност. Това е анеуплоидия на половите хромозоми — изследванията предполагат, че хромозомната промяна може да бъде свързана с екологични токсини и дефицити на минерали и хормони — типично проявяваща се с кариотип 47,XXY. Клиничните насоки и рецензиите последователно го описват като най-честата аномалия на половите хромозоми при мъжете, свързана с хипогонадизъм, безплодие, ендокринни нарушения и силно вариабилeн фенотип. (Wiley Online Library)
Освен конвенционалното кариотипиране чрез G-оцветяване, испанското проучване извърши и микрочипове с висока резолюция на подгрупа от 23 индивида. Този анализ откри микродупликация на 17q21.31, засягаща гена KANSL1, при 7 от 23-те изследвани случая. Авторите отбелязаха, че този регион преди това е бил описан като полиморфен и нестабилен — макар и не непременно патогенен — регион в общата популация, което налага внимателна интерпретация: откритието е значимо, но не непряко предполага причинно-следствена връзка. (PubMed)
Това, което това проучване ни позволява да заключим, е, че в рамките на тази кохорта има ясно преобладаване на хромозомни аномалии в сравнение с общата популация. Това поставя легитимен биологичен въпрос: доколко някои случаи на гендерна дисфория могат да бъдат свързани — поне отчасти — с хромозомни, ендокринни или вариации в половото развитие? Това е сериозен научен въпрос, не въпрос на мнение. (PubMed)
Ако искаме да говорим честно, правилното послание нито е да тривиализираме тези констатации, нито да ги използваме за идеологически цели в която и да е посока. Правилното послание е следното: има биологични данни, които изискват по-нататъшно изследване. Открити са обективни хромозомни аномалии в определени кохорти, а свеждането на целия феномен до чисто културно или чисто психологическо обяснение е научно неадекватно. (PubMed)
Заслужава си също да си спомним, че аномалиите на половите хромозоми не са маргинална рядкост. Синдромът на Клайнфелтер е широко разпознаваем, но остава значително недиагностициран. Последните рецензии продължават да го описват като често срещано, но често неоткрито състояние, именно защото клиничната му изява може да варира толкова широко. Това означава, че част от проблема може винаги да е била налице — просто недостатъчно проучена, погрешно интерпретирана или направена невидима. (NCBI)

Всяка сериозна дискусия за половото самоопределение, човешкото развитие и общественото здраве трябва следователно да се изправи пред поне три неудобни истини. Първо: съществуват реални, документирани хромозомни аномалии в част от тази популация. Второ: тези аномалии могат да носят ендокринни, гонадни, неврологични и репродуктивни последици. Трето: все още не разполагаме с достатъчно научни доказателства, за да издигнем една асоциация в единствена каузална теория — камо ли да заключим, че има умишлена манипулация на човешкия вид. (PubMed)
Централният въпрос следователно не е дали да отричаме биологичното измерение, а дали ще продължим да обръщаме глава, когато се появяват неудобни данни. Честната наука не потиска констатации, защото те разрушават господстващата наратива. Тя ги изследва, репликира ги, подлага ги на строг критичен анализ и — ако издържат — ги интегрира. Именно това трябва да се случи и тук.
Хромозомата представлява съвършената геометрия на човека. Всяко нарушение на нейната стабилност, компакция и архитектура засяга не само физическото здраве, но и цялостната кохерентност на биологичната система. Науката признава, че хромозомният ред е съществен за интегритета на живота. Това, което някои интерпретират като загуба на човешки потенциал, трябва, макар и минимално, да бъде разбирано като загуба на геномна и хромозомна стабилност, регулаторна прецизност и биологична хармония. — Lucas D'Meyeer
Основен източник
Fernández R, Guillamón A, Gómez-Gil E, Esteva I, Almaraz MC, Cortés-Cortés J, Lamas B, Lema E, Pásaro E. Analyses of karyotype by G-banding and high-resolution microarrays in a gender dysphoria population. Genes & Genomics. 2018;40(5):465–473. doi: 10.1007/s13258-017-0646-0. (PubMed)
Следното изображение е истинска фотография — не генерирана от изкуствен интелект — изобразяваща различни хромозомни деформации, заснети с усъвършенствани съвременни микроскопски техники. Хромозомите, които носят нашата генетична информация, могат да претърпят набор от структурни промени поради фактори като генетични мутации, свързани с дефицити на минерали и витамини, високи нива на екологични токсини и излагане на вредна радиация. Това изображение бе внимателно заснето в специализирана лаборатория, отразявайки искрен ангажимент към разбирането на тези структурни вариации. Уникалните форми и цветове, видими на фотографията, предлагат прозорец към сложните биологични процеси, лежащи в основата на самия живот, предоставяйки улики за това как определени състояния се проявяват — и как хромозомните аномалии могат да бъдат коригирани за подобряване на човешкото здраве.

